Днес беше много хубав ден. Сутринта се събудих и си поправих малко балончета в кошарата, мама надникна да ме види и аз ѝ се усмихнах широко. Мисля, че много я обичам. Малко след това се появи тате, взе ме, гушна ме и ме заведе да си свърша работата и да ми сложи чист памперс. Много обичам тате, той винаги ми прави смешни физиономии и дава кураж да изпръцкам всичките газчета.
Докато тате ме въртеше като кебапче на килимчето, за да ми заякнат мускулчетата, мама се оправяше. Все още не знаех, но след закуска ми предстоеше нещо вълнуващо!
Навън беше горещ ден, а те ме облякоха с дълъг ръкав и бях много недоволна, тия родители адекватни ли са?! Натовариха ме в колата и тръгнахме, а още им бях сърдита, но мама ми даде да си гушкам ръката ѝ и реших, че мога да поспя и каквото - такова.
Събудих се и около мен имаше много дървета, мама ме закопча в раницата и ме понесе в голямото зелено. Тия дървета не бяха лоши, моите любими кестени са върха, ама и тия витошките си ги бива. Заспах.
Събудих се все още в раницата и все още в голямото зелено - бясна! Не бях яла от два часа, що за посредствено обслужване?! За щастие мама реагира бързо и получих сиса. Доста време си вървяхме така тримата, много беше мило, че всички ми казваха колко съм сладка.
По едно време, след известно пръхтене от страна на мама и доста помощ от страна на тате, стигнахме до голямото водно. Казаха, че се казвало Боянски водопад. Така и не разбрах кой е тоя Боян, ама както и да е.
По пътя на връщане спряхме на х. Септември, аз и там спах, но ме оставиха на масата докато ядат, за да си гледам дърветата. Малко преди да стигнем до колата отидохме на сергията на един дядо, мама и тате казват, че е важно да си купуваме неща от баби и дядовци, които са се постарали да ги приготвят.
Прибрахме се, аз бях много въодушевена от разходката и всичко им разказах и балончета си правих, после хапнах, дремнах и тате пак ме въртя като кебапче. Тук приключвам защо ще ме водят да се къпя и да си лягам. Обичам си живота, мама и тате. Знам, че и те много ме обичат.