Първият ми първи юни

Татешкото | 2 юни 2025 г.

За първия ми празник на детето мама и тате ме заведоха да прекарам уикенда в Пирдоп при баба Дора и дядо Тошко.

На тръгване в колата бях малко крива, защото валеше, стъмваше се, бях изморена от цял ден приключения и наближаваше време да си лягам. Поревах по пътя за Пирдоп, поспах и после пак поревах.

Като пристигнахме, баба Дора ни посрещна с менче вода за късмет и здраве в тая къща, а и май искаше да поизмие плочките. Бързо-бързо се настанихме и влязох в ритъма: хапване и сън, хапване и сън – любимото ми :).

На следващия ден се радвах на много внимание, особено след като си бях попръцкала памперса. Единия път малко стреснах дядо Тошко, защото той заподскача назад и почна да вика: „Не, не, не, не, не!“, когато тате му предложи да ми измие дупето. Всички много се смяха.

И така дойде първи юни – моят празник. Беше много топло и слънчево. Мама и тате се приготвиха и ме изведоха на разходка в градската градина в Пирдоп. Много батковци и каки тичаха навсякъде и си играеха. Запознах се с чичовци и лели – приятели на мама и тате. Те много се шокираха, като се разревах, и само питаха защо рева... Не можах да изляза на глава с тях. От жаркото слънце малко ми изгоря едната буза, но не ме боля. Тя редовно ми е червена, като спя върху мама.

По-късно през деня се запознах с братовчед ми Теодор, чичо Павлин и леля Красимира. Те казаха, че съм голям бонбон, пък аз като си ям ръката, не е много сладка, хмм.

Така приключенски си мина празникът. Вечерта, след кратка дрямка – даже не знам как съм заспала – се озовах в моето си легло.