Първото море

МамешкотоМамешкото | 4 юли 2025 г.
Първото море

Отново бяхме на път. Беше тъмно, много ми се спеше. Когато отворих очи, вече се беше разсъмнало, а през прозореца се разкриваха приказни гледки. Пътувахме по необичайно красив път, обсипан с олеандри - едно от любимите цветя от детството на мама. Малко по-късно усетих непозната миризма… Не можех да я сравня с нищо. Мама каза, че това е мирисът на морето. Татко сияеше - явно и той го беше усетил.

Към обяд обявиха, че сме пристигнали. Първото, което видях, беше едно мъничко, но все пак по-голямо от мен човече - кака Алекс. А после… видях морето!

Мама и татко бяха леко притеснени - дали няма да ми е горещо или пък студено, дали ще спя добре, дали ще плача много… А аз мислех само за морето. То ме привличаше неудържимо. Може би зодиите наистина имат значение.

Настанихме се в бунгалото, преоблякохме се и тръгнахме към плажа. Татко разпъна лагера и ме оставиха в палатката. Зачудих се - дали така ще мине първият ми ден на плажа? Аз съм мъничка, крачетата ми още не могат да ходят, сама няма как да стигна до водата… Но за щастие, татко ме взе и влязохме заедно в морето.

Беше като ваничката ми за къпане, но безкрайна, прохладна и вълшебна. Татко ме вдигаше нависоко и после пак ме потапяше - смях се с цяло гърло. Виждах слънчевите отблясъци във водата, усмивката на татко, рибките, които плуваха около нас в кристалната вода.

Следващите дни си приличаха, но всяка сутрин и вечер на плажа носеше ново вълнение. Спях сладко в палатката между къпанията, понякога с мама, понякога с татко, а понякога и съвсем сама.

Къмпингът също беше хубав, макар че ми липсваха дървета. А на връщане вече ми липсваше всичко - пясъкът, водата, шумът на вълните. Почти през цялото будно време плаках. Спряхме на някакво място с голям червен надпис "Нару", но постояхме там само десетина минути. Бях разстроена - исках пак да сме на плажа. Едва по-късно ще разбера, че това ми е било първото ходене на кръчма и че надписът всъщност бил "Happy", написан на латиница, не "Нару".

Мама и татко ми обещаха, че след месец пак ще идем на море. Нямам търпение. Обещавам, че няма да плача на отиване. За връщането - нищо не обещавам.