Няколко първи неща в Карнобат

Мамешкото | 20 юни 2025 г.

Тази сутрин започна необичайно – изведоха ме на разходка по тъмна доба. В 6:30 вече излизахме от София. След дълго пътуване, около обяд, бяхме в родния град на мама – Карнобат.

Посрещнаха ни вуйчо Иван и дядо Стоян, който толкова ми се зарадва, че направи нещо невиждано – забрави да поздрави мама и татко. След като разтовариха багажа, мама и татко се целунаха и си казаха нещо много странно… „чао“. Какво значи „чао“? Яде ли се? Къде отиде татко?

Следобед татко още го нямаше, но аз бях смела. Дойде баба Краси, искаше да ме гушне, но аз не успях да сдържа големите чувства в малката ми душичка – татко го няма, а сега не съм в мама. Заплаках и развалих плановете на баба да ме гушка.

Вечерта мина спокойно – с мама и вуйчо се разходихме, мама ме изкъпа, нахрани ме и от всичката емоция неусетно съм заспала.

На следващата сутрин с баба и мама излязохме на разходка – навън беше студено и мрачно. Татко все още го нямаше, за да си говорим нашите си неща. В къщата ни посрещна баба Нина, но не успях да се видя с нея, защото бях изтощена и тъжна. След кратка дрямка отново излязохме – този път ме срещнаха с леля Кръстница (много странно име). Кръстница ме погушка и ми разказа много интересни истории. Една от тях беше, че Кръстничка (дъщерята на Кръстница – явно името се предава през поколенията) и семейството ѝ щели да си идват. Получих и подаръци, и картичка с пожелания – аз все още много не ги разбрах, но важното е, че подаръците бяха мекички и шумкаха – любимата ми комбинация.

Привечер отново излязохме. Запознах се отблизо с леля Дими – много ми беше хубаво да ме гушка, едно такова спокойно. Запознах се и с братовчедите Радостин и Николай, и с татко им – вуйчо Иван. Тинко нещо не ме отрази, но Никито много ми се зарадва – като порасна, ще си играем много. Малко след това дойдоха баба и дядо. Мама даде на дядо да бута количката и той се наду като пуяк от гордост.

Дойде неделя. Татко все още го нямаше – започнах да свиквам с идеята, но не ми харесваше много. Докато мама събираше багажа, баба Краси най-накрая успя да ме гушне без да плача – дори заспах. Когато отворих очи, го видях – ТАТЕ! Цялото натрупано напрежение в мен изчезна и така изчезна, че изтече в канала веднага щом тате ме заведе да пръцкам. Много си обичам татко! Вече бях друго бебе – щастлива и спокойна, погушках се с дядо, разказах на татко с кого съм се запознала и скоро отново бяхме по пътя – с мама и тате.

Много неща ми се случиха за пръв път този уикенд, всички много ми харесаха и нямам търпение пак да идем в Карнобат. Само тате не искам да липсва повече.