Лора на половин годинка

Мамешкото | 21 август 2025 г.

Днес навършвам шест месеца. За това време пораснах много и донесох огромна любов в живота на мама, тате и котаците.
Когато се родих, бях съвсем мъничка - 2880 г и 48 см. Още в родилната зала дадох заявка, че ще съм гръмогласно бебе. На третия ден ни изписаха и тогава татко ме гушна за пръв път. В началото всичко беше малко хаотично. Първите седмици минаха като в мъгла - без ясен график, само любов и почивка.

Понеже се родих през зимата и навън беше студено, първата ми разходка се случи чак на 21 март по случай имения ден на мама. Не разбрах много от нея, освен че небето беше в любимия ми цвят - сиво.

В началото на април ме заведоха за пръв път при д-р Нанова, която ми сложи първите две ваксини. Бях много смела и не плаках. После започнахме редовните разходки с количката или в раницата, за да опознавам света.

До края на май имах колики и плачех доста през деня, а понякога и през нощта, но мама и тате ме гушкаха непрекъснато, за да се чувствам по-добре. Въпреки това за пръв път се засмях на 17.05 с най-звънкия и сладък смях, който беше прозвучавал вкъщи. На 20.05 пък открих ръцете си - все още ги откривам от време на време и изследвам внимателно функциите им.

До края на третия ми месец вече бях пътувала до Карнобат и Пирдоп, за ода видя бабите, дядовците, братовчедите.

През юни почти всяка седмица ходехме на разходки във Витоша. Вече бях много по-спокойна и почти се бях научила да не акам в памперса - мама и тате ме гушкаха и ме изакваха на гърненце, за да ми е чисто и приятно.

На четири месеца за пръв път отидох на плаж в Гърция. Започнах да обръщам повече внимание на котките, а и те на мен. Вече тежах двойно повече от теглото си при раждането - 6300 гр. Коликите бяха останали в миналото, така че се учех да стоя уверено по коремче. Започнах да се въртя от гръб по корем и официално „заживях“ на пода, за да са спокойни мама и тате, че няма да падна от дивана.

На пет месеца бях пораснала толкова, че трябваше да сменим столчето ми за кола с ново - в много свеж зелен цвят, който оповръщах още на едно от първите ни пътувания.

На пет месеца и половина започнах да ям и твърда храна - напълно нов период в живота ми. Август, месецът преди да навърша половин годинка, беше белязан основно от храненето ми. За щастие, най-накрая се справихме и с упоритите гурелчета на лявото ми око, които имах още от раждането.

Бях различно бебе през всеки един от тези шест месеца. Научих много за света и минах през всякакви етапи. Единственото, което не се промени, беше безграничната любов на мама и тате. Те се грижат за мен всеки ден и правят всичко по силите си, за да ми показват какво е да си обичано и защитено бебе.

Честита ми половин годинка! 🎉💛